Самотните мъже
Самотните мъже
се взират дълго в мрака.
По мислите-въже
изкачват се и чакат
внезапно да изгрей
в живота прозаичен
една Жена и нея
безумно да обичат.
Небръснати са те.
Самотни пият бира.
С душата на дете,
което не разбира,
защо в света голям
тъй честичко се случва,
на щастието храма
все да е заключен.
С Фортуна спорят те -
разпалено, горещо.
В сърцата им расте
надеждата за Нещо...
Цигарата дими -
недогоряла рана...
Затрогващо сами,
докрай неразгадани -
самотните мъже...
© Нина Чилиянска Всички права запазени
