19.12.2010 г., 15:27  

Дяволита истина

1.1K 0 18

 

Дяволита истина

 

 

Не, не ми поникна корен, 
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде.
 

Не, не бих те пратил право в Ада,
че защо ли да те каня у дома?
Ще ти обещая още Обич за награда,
после ще ти кажа, че сама си я избра!
 

И ако не ти харесва Края,
и на края ако няма кой да ти прости,
хич не му мисли – не зная –
от душата си дали ще ме откъснеш ти.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

* на Евтим... Вечна му памет!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...