Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде.
Не, не бих те пратил право в Ада,
че защо ли да те каня у дома?
Ще ти обещая още Обич за награда,
после ще ти кажа, че сама си я избра!
И ако не ти харесва Края,
и на края ако няма кой да ти прости,
хич не му мисли – не зная –
от душата си дали ще ме откъснеш ти.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Вили, Поздравления!!!