Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде.
Не, не бих те пратил право в Ада,
че защо ли да те каня у дома?
Ще ти обещая още Обич за награда,
после ще ти кажа, че сама си я избра!
И ако не ти харесва Края,
и на края ако няма кой да ти прости,
хич не му мисли – не зная –
от душата си дали ще ме откъснеш ти.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Вили, Поздравления!!!