Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде.
Не, не бих те пратил право в Ада,
че защо ли да те каня у дома?
Ще ти обещая още Обич за награда,
после ще ти кажа, че сама си я избра!
И ако не ти харесва Края,
и на края ако няма кой да ти прости,
хич не му мисли – не зная –
от душата си дали ще ме откъснеш ти.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Вили, Поздравления!!!