28.12.2010 г., 14:29

Храм

1.1K 0 24

               Храм

 

на границата между личните ни светове

строя (защо ли точно там) от думи храм

 

за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам

абстрактните икони очакват нещо да им дам

 

а ми остана (само) прекрасната ми  свобода

не съм готова (точно днес) на него да я поднеса

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 28 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...