9.01.2011 г., 15:56

Дива луна

986 0 10

Дива луна

със облаци

в плащ се загръща...

Дива музика

диво стене

зад диви стени...

Диви мисли

отново във мене се връщат...

Диво вика ме някой

 –  Не тръгвай! Ела! Остани!

С дива ярост

аз  диво воювам  с ума си...

Дива болка

пак мрежите диво плете...

Диви свещи

диво гаснат по дървени маси...

Диво вика

от детството  малко дете...

Диви спомени

в мен разбушувани вият

като вълци

със своя безмилостен вой...

С дива жажда

и страст от живота аз пия...

И  - заситен -

намирам  най-сетне покой...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!!!
    Поздрав и от мен!
  • Весе, понеже си ме разконспирирала в последните ми два реда, да взема да ги сменя, а? НАПРАВО ЩЕ СИ ПРИЗНАЯ - ПОСЛЕДНИТЕ ДВА РЕДА ДА СЕ РАЗБИРАТ КАТО: "НЕНАСИТЕН, НЕ ЩА ДАЖЕ КАПКА ПОКОЙ!" Мдааааамммм,!Това сто процента връща доверието в мен!Привет приятелко! Привет и на всички, които отваряте по някоя моя страничка!Животът е купон - но дори и този, който не танцува, може да се радва на музиката му!!!
  • Винаги да е див живота ти и да го усещаш, поздравления за стиха!
  • "С дива жажда
    и страст от живота аз пия...
    И - заситен -
    намирам най-сетне покой..."

    ! Що ли не ти вярвам (за покоя)!

  • Честита новата година и все така шеметно и диво пий от живота и през тазиНаистина е диво и красиво...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...