9.01.2011 г., 15:56

Дива луна

987 0 10

Дива луна

със облаци

в плащ се загръща...

Дива музика

диво стене

зад диви стени...

Диви мисли

отново във мене се връщат...

Диво вика ме някой

 –  Не тръгвай! Ела! Остани!

С дива ярост

аз  диво воювам  с ума си...

Дива болка

пак мрежите диво плете...

Диви свещи

диво гаснат по дървени маси...

Диво вика

от детството  малко дете...

Диви спомени

в мен разбушувани вият

като вълци

със своя безмилостен вой...

С дива жажда

и страст от живота аз пия...

И  - заситен -

намирам  най-сетне покой...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!!!
    Поздрав и от мен!
  • Весе, понеже си ме разконспирирала в последните ми два реда, да взема да ги сменя, а? НАПРАВО ЩЕ СИ ПРИЗНАЯ - ПОСЛЕДНИТЕ ДВА РЕДА ДА СЕ РАЗБИРАТ КАТО: "НЕНАСИТЕН, НЕ ЩА ДАЖЕ КАПКА ПОКОЙ!" Мдааааамммм,!Това сто процента връща доверието в мен!Привет приятелко! Привет и на всички, които отваряте по някоя моя страничка!Животът е купон - но дори и този, който не танцува, може да се радва на музиката му!!!
  • Винаги да е див живота ти и да го усещаш, поздравления за стиха!
  • "С дива жажда
    и страст от живота аз пия...
    И - заситен -
    намирам най-сетне покой..."

    ! Що ли не ти вярвам (за покоя)!

  • Честита новата година и все така шеметно и диво пий от живота и през тазиНаистина е диво и красиво...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....