9.01.2011 г., 15:56

Дива луна

988 0 10

Дива луна

със облаци

в плащ се загръща...

Дива музика

диво стене

зад диви стени...

Диви мисли

отново във мене се връщат...

Диво вика ме някой

 –  Не тръгвай! Ела! Остани!

С дива ярост

аз  диво воювам  с ума си...

Дива болка

пак мрежите диво плете...

Диви свещи

диво гаснат по дървени маси...

Диво вика

от детството  малко дете...

Диви спомени

в мен разбушувани вият

като вълци

със своя безмилостен вой...

С дива жажда

и страст от живота аз пия...

И  - заситен -

намирам  най-сетне покой...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!!!
    Поздрав и от мен!
  • Весе, понеже си ме разконспирирала в последните ми два реда, да взема да ги сменя, а? НАПРАВО ЩЕ СИ ПРИЗНАЯ - ПОСЛЕДНИТЕ ДВА РЕДА ДА СЕ РАЗБИРАТ КАТО: "НЕНАСИТЕН, НЕ ЩА ДАЖЕ КАПКА ПОКОЙ!" Мдааааамммм,!Това сто процента връща доверието в мен!Привет приятелко! Привет и на всички, които отваряте по някоя моя страничка!Животът е купон - но дори и този, който не танцува, може да се радва на музиката му!!!
  • Винаги да е див живота ти и да го усещаш, поздравления за стиха!
  • "С дива жажда
    и страст от живота аз пия...
    И - заситен -
    намирам най-сетне покой..."

    ! Що ли не ти вярвам (за покоя)!

  • Честита новата година и все така шеметно и диво пий от живота и през тазиНаистина е диво и красиво...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...