Умри, кучко!
Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето,
наесен са хората по-малко зли,
на студа неприклещени в бремето.
Урожаят тогава е много богат,
все коричка за тебе ще има.
Човек за човека наужким е брат,
пред прага на лютата зима.
Но щом ветровете забръскат и студ
намачка бездушните двери,
не чакай човека с душа-лилипут
милостиня за теб да намери!
Добрината е джоб с изтърбушен хастар
на Живота в костюма банален…
И светлите празници – дни за пазар,
а тъгата – декор театрален…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
Смъртта ти дано не дотяга!
Вълкът!... По- добрия във мен приеми.
За другар!... Към отвъдното в пряга.
Какво те задържа в живота свиреп?
Горестта – там оттатък се стапя!
Ще късам със нокти сумрака след теб…
И от болка луната ще хапя!
Не бих се помолил за твойта душа.
Знам, ще тичаш във Рая на воля...
В домашен любимец, напук на Смъртта,
преродена да бъдеш се моля...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
