13.01.2011 г., 23:12

Вода

686 0 3

О, вода безначална, безкрайна...

О, вода знайна, незнайна...

Криеща в гена си велика неоткрита тайна...

 

Опитвам се да опиша твоето звание...

Но бедно е моето човешко знание...

 

Затвор, ограничение за твоето безкрайно азурно величие...

Оставам в молитвено мълчание,

 съзерцание...

 

Отдавам се на твоята целувка-милувка,

 прегръдка-страдание...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, тази вода... Вълнува ни, извайва ни - приказни
  • Водата – като едно от чудесата на Майката–Природа!
    Така необходима за живота, както са въздухът и Слънцето.

    Приветствам идеята и възтога ти, Есфир!
  • тук мога доста да помисля

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...