О, вода безначална, безкрайна...
О, вода знайна, незнайна...
Криеща в гена си велика неоткрита тайна...
Опитвам се да опиша твоето звание...
Но бедно е моето човешко знание...
Затвор, ограничение за твоето безкрайно азурно величие...
Оставам в молитвено мълчание,
съзерцание...
Отдавам се на твоята целувка-милувка,
прегръдка-страдание...
© Есфир Асфар Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
