13.01.2011 г., 23:12

Вода

755 0 3

О, вода безначална, безкрайна...

О, вода знайна, незнайна...

Криеща в гена си велика неоткрита тайна...

 

Опитвам се да опиша твоето звание...

Но бедно е моето човешко знание...

 

Затвор, ограничение за твоето безкрайно азурно величие...

Оставам в молитвено мълчание,

 съзерцание...

 

Отдавам се на твоята целувка-милувка,

 прегръдка-страдание...

 

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...