В памет
Отиде си. В тази земя
толкоз черна и тъй непрогледна
хвърли по шепа и занемя
целият свят с теб за последно.
Беше ми казал, че с възрастта
човек се смалява, че слиза надолу,
защото го вика тази земя.
Че това е животът, че не е прокоба.
Просто светът се върти и върти...
не във кръг, а по синя спирала,
докато стигнеш онези врати...
А нататък... вечността ти е бяла.
И си тръгна. С привичния смях.
Без излишък от драми и сякаш за кратко.
Събуди се с думите: ,,Аз оцелях!"
И си тръгна завинаги, татко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
