Казваш, бъдещето ни се крие
в младата кипяща кръв,
а вън - развратен карнавал
бушува и живота преобръща
в позорен празничен парад,
родината - във циркова арена,
а бъдещето ни просташки
смее се от редовете най-отзад.
Навярно ще остана неразбран
и навярно думите - нечути,
ала човек не съм да търся мъст
- у нас, приятелю, по навик
бунтовните разпъваме на кръст.
© Александър Всички права запазени
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
