Почти е приказка, почти не е...
През кривите диоптри на историята
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя
да нарани снагата ù могъща...
А тя била ламя съвсем нормална,
дори и братята му смятали, че сбъркал...
За компенсация предложили ù ябълка -
най-златната сред клоните високи...
Юнакът станал жертва на предателство.
(Тежкò му, който брат го е нарочил)...
Обесили го... В клоните на ябълката...
За да се знае... И за да се помни,
че не юнаците въртят Земята,
а онзи страх в предателския поглед...
Съвсем неправилно, оказало се после,
очернили въпросния предател...
Тъче си чергата поновому животът
и приказки разказва на децата ни...
„Живяла някога една ламя добричка.
Закусвала с девойки непослушни.
Била добронамерена и принципна,
но някакъв злодей я взел на мушката...
Направил коалиция по братски,
впоследствие май нещо се объркало...
Добре, че после идва демокрацията
и във властта юнак с ламя обвързва...”
Коват закони... Заедно пируват...
Продават ябълки или плетат интриги.
Такова взаимноизгодно съществуване
не знам дали и в приказките има...
© Дочка Василева Всички права запазени
