22.02.2011 г., 21:54

След 19-ти

884 0 6

В таз борба за оцеляване

няма място за оставане,

в таз държава от мошеници

и народностни изменници,

дето бъркат далавери,

който със какво намери.

С тази пуста демокрация

стигнахме до деградация.

Няма вяра в идеали,

само чалга, сериали,

родната ни телевизия

ни представя ясна визия -

няма нищо да ни радва:

внук убива дядо с брадва;

майка някаква от скука

хвърля чедо във боклука...

Ако можеше отнякъде

да ни чуе или види Дякона,

ще му пълни гняв гърдите.

"За това ли - ще се пита -

Народе????"

(С четири въпросителни).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В таз борба за оцеляване,
    няма място за отлагане.
    Левски пътя ни показа,
    как се чисти таз проказа!
    Поздрав за стиха!
  • Поздравления и след 19. Имаме нужда от такива думи, Мег. И достойнство. Ив
  • Много силно и болезнено истинно!Поздравления!!
  • Привет!
    Смесени чувства ме обземат винаги когато срещна подобни произведения-тъгата и радостта се преплитат едновременно в съзнанието ми, тъгата, че уви това е действителноста от последните 22 години.Години на тотална разруха в морален и духовен аспект-пълното оскотяване на една част от съотечествениците ни, не тъжно а болно ми става от това......
    Но ето , че едновременно с това прозира и лъча на радоста от хора като вас и като много други тук в "Откровения"-ще посоча само някои от последните произведения които срещнах, за да не засегна многото други автори които те съм имал все още възможноста да прочета:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=240261
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=242304
    „....какви е деца раждала,
    раждала, ражда и сега
    българска майка юнашка...”Христо Ботев

    До като има хора като Вас ще я има и България!!!
    Поздравления за написаното!!!
    Останете със здраве!
  • Хубаво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...