22.02.2011 г., 21:54

След 19-ти

954 0 6

В таз борба за оцеляване

няма място за оставане,

в таз държава от мошеници

и народностни изменници,

дето бъркат далавери,

който със какво намери.

С тази пуста демокрация

стигнахме до деградация.

Няма вяра в идеали,

само чалга, сериали,

родната ни телевизия

ни представя ясна визия -

няма нищо да ни радва:

внук убива дядо с брадва;

майка някаква от скука

хвърля чедо във боклука...

Ако можеше отнякъде

да ни чуе или види Дякона,

ще му пълни гняв гърдите.

"За това ли - ще се пита -

Народе????"

(С четири въпросителни).

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В таз борба за оцеляване,
    няма място за отлагане.
    Левски пътя ни показа,
    как се чисти таз проказа!
    Поздрав за стиха!
  • Поздравления и след 19. Имаме нужда от такива думи, Мег. И достойнство. Ив
  • Много силно и болезнено истинно!Поздравления!!
  • Привет!
    Смесени чувства ме обземат винаги когато срещна подобни произведения-тъгата и радостта се преплитат едновременно в съзнанието ми, тъгата, че уви това е действителноста от последните 22 години.Години на тотална разруха в морален и духовен аспект-пълното оскотяване на една част от съотечествениците ни, не тъжно а болно ми става от това......
    Но ето , че едновременно с това прозира и лъча на радоста от хора като вас и като много други тук в "Откровения"-ще посоча само някои от последните произведения които срещнах, за да не засегна многото други автори които те съм имал все още възможноста да прочета:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=240261
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=242304
    „....какви е деца раждала,
    раждала, ражда и сега
    българска майка юнашка...”Христо Ботев

    До като има хора като Вас ще я има и България!!!
    Поздравления за написаното!!!
    Останете със здраве!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...