3.03.2011 г., 15:14

Поисках

1K 0 3


" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."

Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22


 Поисках


Липсва ми времето,

което искам понякога да забравя.

Тогава най-важното

беше да дишам, да бягам

          и да мечтая.

 

Всичко кристално, в чаша,

ми разказваше за целия свят.

С хирургическа надежда

всеки ден откривах изгрев;

 

всеки ден те срещах

по тревите, с калинките, вечер.

За най-много поисках,

ако още ме има, да остана тук -

 

на кръстопът, където

се срещат  непознати мама и татко,

има вечерна забрана

и Бог с усмивка извръща

 Си  лицето.

 

 

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...