3.03.2011 г., 15:14

Поисках

1.1K 0 3


" Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде."

Светото Евангелие от Йоана, Гл.11, стих 11:22


 Поисках


Липсва ми времето,

което искам понякога да забравя.

Тогава най-важното

беше да дишам, да бягам

          и да мечтая.

 

Всичко кристално, в чаша,

ми разказваше за целия свят.

С хирургическа надежда

всеки ден откривах изгрев;

 

всеки ден те срещах

по тревите, с калинките, вечер.

За най-много поисках,

ако още ме има, да остана тук -

 

на кръстопът, където

се срещат  непознати мама и татко,

има вечерна забрана

и Бог с усмивка извръща

 Си  лицето.

 

 

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...