Живот след утробата
Утробата горчи,
първата глътка въздух боли.
Първият поглед изгаря очите,
първата рана предизвиква сълзите.
Но винаги има една,
майка нарича се тя.
Тя винаги ще те прегърне,
с ласки и обич ще те обгърне.
Сълзите и болката ще премахне,
а раната люта ще зарасне.
Но идва моментът, в който
майчината топлина изстива,
детето малко пораства,
и голям мъж израства.
Големият мъж си отива
и гнездото майчино изстива.
Излиза сред народа жесток,
изкарва си хляба със пот.
Момчето малко порасна,
търси си дама прекрасна.
Деца и нов живот се зараждат,
но дали таз съдба ще е прекрасна?
Тихо и плахо се движат
смъртта и животът ръка за ръка.
Но изведнъж смъртта ужасна
достига старата майка, прекрасна.
Плач и сълзи се ронят,
души и спомени отлетяват.
Една душа се ражда, израства, развива,
но друга вече умира.
Кръговратът на живота жесток,
това се нарича живот.
© Димитър Всички права запазени
