feia (Вилдан Сефер)
7.03.2011 г., 7:49

Вървя по моята пътека

2.3K 1 40


Вървя по моята пътека -

назад не мога  да се върна.

Над мене - облачета леки,

зад мене - ветрове попътни.


Понякога забавям крачки,

а после литвам - птица волна...

Забравени, но верни знаци

са всички приказни сезони.


Сълзи и смях в едно се сливат -

дъждът и слънцето са цяло.

След мене - разорана нива,

пред мен - Вселена засияла...



© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.4K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.2K 5.0