7.03.2011 г., 7:49

Вървя по моята пътека

2.3K 1 40


Вървя по моята пътека -

назад не мога  да се върна.

Над мене - облачета леки,

зад мене - ветрове попътни.


Понякога забавям крачки,

а после литвам - птица волна...

Забравени, но верни знаци

са всички приказни сезони.


Сълзи и смях в едно се сливат -

дъждът и слънцето са цяло.

След мене - разорана нива,

пред мен - Вселена засияла...



© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...