9.03.2011 г., 10:13

Осмомартенско

910 0 4

Не, не искам нищо да ми подаряват

на "женския празник". Защо точно днес?

Тъжно е - един ден за прослава,

уважение, почит и чест

на майката, на любимата, на Жената.

(После кой как ще, по старому да я кара...)

Какво недоволствате? Специална дата

е отделена във календара...

С подаръци към своите законни половини

ще хукнат пияници и хулигани,

ще ги прегърнат с "Мила, прости ми!"

и гузните съвести ще са поизпрани...

А любовницата си на ресторант ще заведе

мошеникът Дон Жуан - дребният сваляч.

Не му стиска със жена си да се разведе -

усложнения, издръжки, детски плач.....

Да не забравим и колежката да уважим -

празник е, дявол да го вземе!

Ежедневно с нея грубиянски се държим,

но 8 МАРТ - това е друго време...

Фалшиво, измислено ми се струва всичко.

Примирявам се... какво да се прави...

Измъчват ме и други мисли еретични:

"Единствено да има ДЕН на МАЙКАТА си заслужава!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искаш коментар - добре, ще го имаш.
    Знаеш ли кога е празник?! Когато и след четвърт век се гледате с обич в очите, когато заедно сте преминали през бялото в косите, когато можете да пренебрегвате собственното "Аз" в името на другия, когато бобецът е сладък и очите не са в съседската пържола, когато връщайки се от работа поднесеш кокиче, нарцис, зюмбюлче, лале, дори едно нацъфтяло клонче, когато не можеш да дишаш без другия, когато не позволяваш злободневието да изяде Чувството...Размисли ме и ме накара за сетен път да осъзная колко съм богат. Благодаря ти! Зем.
  • браво,Нина...без малко да пропусна
  • Браво, Нина, за изречените истини в този стих!
  • Много истини има в стиха ти, Нина!
    Поздравления за смелото откровение!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...