Потребители (94659) Поезия (161165) Проза (22213) Есета (6696) Публицистика (1150) Картини (11819) Фотографии (26210) Колажи (3965) Музика/Аудио (2298) Преводи (11072) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N245175
Автор zelena (Силвия Райчева) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеПриказка за... гората
Категорияпроза
ПодкатегорииРазкази, на Български език
Дата на публикуване20-03-2011г. 13:14 от изречена
Посещения1726
Оценка 6,00 от 15 гласа
Коментари 36

шрифт
| + | - |

ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА

 

 

            Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата гора кипна. Утринният вятър поздрави с ласка и отговорно се захвана с работата си на пощальон. Разнесе аромати, шепот на листа, птичи песни, въздишки на треви... И преди още слънцето да стопли след нощната хладина, беше разнесъл посланията. Поздрави за „добро утро”, пожелания за „ясен ден”, за любов (най- многобройните), за тъга, за раздяла, за страдание. После връщаше съпричастност, благодарност... Някои от вестите изчезваха безвъзвратно в същия ден, други с години се преповтаряха с възхита. Яд го беше на дежурните комплименти, но нямаше как - служба. Имаше дни, в които така прехвърчаха искри от хапливи забележки, че гората се превръщаше в същинско бойно поле, разделено на лагери. Шипката драснала остро, Тревата подела в хор, Дъбът се обидил... Или Глогът подхвърлил безсрамни намеци на Момина сълза, Цветното общество писнало срещу нахалника, Вековните и те страна взели... Ето и днес, нямаше изобщо да им обърне внимание, ако не беше видял Зеленика клюмнала да тъжи. Приседна до нея, уморен от тичане:

-          Защо тъгуваш, мила?

-          Ох, Ветре... Защото, защото съм в средата.

-          Как така? Винаги си била тук, в края на гората.

-          За споровете в дъбравата ми е мъчно... Всеки ден слушам с интерес - някои от гласовете ме очароват; други - навеждат на размисли; трети просто оставям да минат покрай мен; някои са плахи като шепот, други възторжено-напористи, но... всеки е неповторим. Ето и днес, чуй гората... като разлютен кошер. И едните ми са скъпи, и другите; и едните чувам, и другите; и на едните се възхищавам, и на другите; и едните обичам, и другите... Но знаеш как е, не може да си...

-          Знам, тогава ставаш предател и за едните, и за другите.

-          Да - клюмна и листенцата увиснаха.

-          Ще ги разнеса! – изви се вятърът строго.

-          Кое? - погледна го уплашено.

-          Думите ти.

-          Недей, моля те! Ще стане по-лошо.

Но той вече се носеше из гората и свистеше...

*****

            Край неизвестен.

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
zelena (Силвия Райчева): 10-04-2011г. 17:16
БЕЗЖИЧЕН, благодаря !
Bezzhichen (Безжичен ): 9-04-2011г. 23:29
Много образно, великолепно написано и хубав иносказателен стил!
zelena (Силвия Райчева): 31-03-2011г. 20:19
ВЕСИ, благодаря!
ЕЛЕНА, благодаря!
Хубава вечер !
elenasim1 (Ел Ка): 31-03-2011г. 17:33
Приказно!!! Поздрави от мен
zelena (Силвия Райчева): 31-03-2011г. 17:16
ПЕТЯ, благодаря ! Ами...
bojilova1 (Петя Божилова): 30-03-2011г. 23:25
Напомня ми за един сайт...
zelena (Силвия Райчева): 30-03-2011г. 22:39
АГАПЕЯ, благодаря!
Поздрав !
agapeiya_polis (Агапея Полис): 30-03-2011г. 08:40
Гората е жива и се радвам, че някой е чул гласовете ѝ, за да ги опише толкова истинно! Поздрави!
zelena (Силвия Райчева): 30-03-2011г. 08:35
ТАНЯ, благодаря!
МАГДАЛЕНА, благодаря!
Привет !
mariniki (Магдалена Костадинова): 30-03-2011г. 08:25
толкова ми е познато...
наистина е приказка за оживялата гора..
много хубав разказ, Силвия...сърдечен поздрав.
tanq_mezeva (Таня Мезева): 30-03-2011г. 08:17
Много размисли.
Дали само при нас е така?
Поздрав за чудесната творба!
zelena (Силвия Райчева): 26-03-2011г. 19:51
ВЕСИ, благодаря ти!
Поздрав
rarebird (Весислава Савова): 26-03-2011г. 12:31
Комплименти, Силви!
zelena (Силвия Райчева): 25-03-2011г. 22:01
СЕСИ, благодаря
Честит празник!
странница (Сеси ): 25-03-2011г. 21:03
Ех, тази гора как ми е позната! Чудесен разказ! Поздравявам те!
zelena (Силвия Райчева): 24-03-2011г. 09:02
МАРТИНА, благодаря!
КРЪСТИНА, благодаря! Да, а също и живота тук, в сайта
Светъл ден момичета !
Rimoza (Кръстина Тодорова): 24-03-2011г. 08:43
Оригинален и много актуален разказ-метафора
за живота такъв какъвто е, без грим и без
лъскава опаковка и точно затова е силно
въздействащ и запомнящ се. Много ми хареса!
Поздрави за талантливата авторка! БЪДИ!
lu4 (Мартина ): 23-03-2011г. 20:50
Чудесен разказ! Прочетох с интерес!
zelena (Силвия Райчева): 23-03-2011г. 18:59
ИВ, благодаря ти!
АНТОНИО, благодаря!
Поздрав !
antonio60 (Антонио Георгиев): 23-03-2011г. 17:57
Хубово е човек да търси и мъдростта на думите. Важно е! Поздрави!!!
Barona38 (Ивайло Терзийски): 22-03-2011г. 22:13
Пишеш толкова възхитително, Силви - образно метафорично, но и ненатрапчиво. Благодаря ти за приказното, с което облъчваш ежедневието ни. Ив
zelena (Силвия Райчева): 22-03-2011г. 16:34
ПЕПИ, благодаря!
ПЕТИНКА, благодаря ти!
Пролетна прегръдка
petinka67 (Петя Кръстева): 22-03-2011г. 13:44
Защо ли името Зеленика ми се струва познато?
Не искам да я виждам тъжна!!!
Гуш*
pepsi1975 (Пепи Оджакова): 22-03-2011г. 13:27
Приказка за оживялата гора
zelena (Силвия Райчева): 20-03-2011г. 21:46
ЯВОР, благодаря!
ПЕТЯ, благодаря!
Тиха вечер !
morigana (Петя Янева): 20-03-2011г. 20:46
Малко хора могат да разчовъркат в няколко реда една толкова дълбока обществена рана и написаното да изглежда завършено. И още по-малко са тези, които могат да го направят с подобна вълшебна и чиста мелодия от думи. Поздрави!
YAVOR_A_STEFANOV (Явор Стефанов): 20-03-2011г. 20:31
И те ли станаха жестоки един към друг,както е присъщо за човеците...Харесах написаното!
zelena (Силвия Райчева): 20-03-2011г. 20:23
ИЛКО, благодаря ти! Май прекалено алегорично... Дали и в заглавието да не напиша коя е гората ?
ИВОН, благодаря!
Уютна вечер!
valia1771 (Ивон ): 20-03-2011г. 19:45
Оригинален разказ!Хареса ми!
zelena (Силвия Райчева): 20-03-2011г. 18:58
ОГИ, благодаря!
ЦВЕТИ, благодаря!
РОСИ, благодаря!
ВИЛДАН, благодаря!
РУМИ, благодаря!
ВОДОЛЕЯ, благодаря!
ИЛИЯНА, благодаря!
Всъщност, изобщо не е за деца Това си е нашата гора- "откровения" Поздрав!
inakrein (Илияна Каракочева): 20-03-2011г. 18:55
Замислящо и мъдро. В известна степен предизвикващо към размисъл. Хареса ми!
vodoleia (Мария ): 20-03-2011г. 16:52
И аз мисля, че не е само за деца.
Липсата на край е чудесен похват! Децата обичат да предлагат свои и тогава се научават да мислят и да чувстват... Поздрав!
feia (Вилдан Сефер): 20-03-2011г. 14:33
Ох, позната картинка! Харесах, Силвия!
Eia (Росица Танчева): 20-03-2011г. 13:48
Не е само за деца.
Поздравления, Силви!
Traum (Цвети Йорданова): 20-03-2011г. 13:24
Чудно красиво поднесена дилема! Поздрав!
ekstasis (Михаил Цветански): 20-03-2011г. 13:20
Прекрасни метафори! Приказно е!
Поздравления, Силвия!!!

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 160