21.03.2011 г., 10:58

Не питам...

1.4K 0 13

Когато сетните звезди угаснат

и с безначална красота

на слънцето лъчите блеснат

в сънливите ми от любов очи,

светът пред мен прозореца отваря -

с парадна стъпка влиза новият ми ден.

Аз разкопчавам бялата му риза,

от нея блика яростен живот –

краси-и-и-в... умът ти чак да зайде!

 

Не питам идва ли след него друг!

 

 

Честита пролет на всички!

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...