21.03.2011 г., 10:58

Не питам...

1.5K 0 13

Когато сетните звезди угаснат

и с безначална красота

на слънцето лъчите блеснат

в сънливите ми от любов очи,

светът пред мен прозореца отваря -

с парадна стъпка влиза новият ми ден.

Аз разкопчавам бялата му риза,

от нея блика яростен живот –

краси-и-и-в... умът ти чак да зайде!

 

Не питам идва ли след него друг!

 

 

Честита пролет на всички!

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...