22.03.2011 г., 10:05

Бялата лястовица

3.7K 0 9


Дали си моя пролет закъсняла,
от лястовичи полети орисана,
сред ятото от черни оцеляла -
не приказна, а само недописана.

Дали защото всъщност си различна
и отдалече си личиш в небето,
изглеждаш, моя бяла, непривична,
а си родена в полет на сърцето.

Дали защото всичките надежди
по жицата ни теглят непривично,
наметнем ли си белите одежди -
сред черните ни виждат вече всички?

Дали от суеверие сме други,
а белите, различните, ни плашат -
убиваме ги с истински куршуми,
когато прекалено много значат.

..................................................................
Според старо поверие в Северна Добруджа, белите лястовици носят нещастие и когато се появят - хората ги убиват. 

Йовков е преосмислил тази идея в положителен смисъл и в неговите разкази бялата лястовица е символ на надеждата и щастието. 

За всички нас лястовиците, бели или черни, са символ на пролетта.

Нека не убиваме с куршуми новото бяло начало в себе си, чийто символ е Бялата Лястовица! Честита Пролет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...