25.08.2006 г., 0:30

****

1.1K 0 0
Въздушни кули - срутват се на пясък... 
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък... 
Светци неземни - по дъното се реят,
набожни роби за демоните пеят...
Накладен огън - превръщасе на прах,
а всичко живо със себе си играе шах... 
Умът убива бедното сърце,
а волята горката - стана за мезе...
Игра на котка-мишка с глупостта 
и споменът се пази зорко от гордостта...  
Идеи много в презумция една,
новороден умира в болка и тъга,
подложен от безвременни мъчения,
живеещ перпендикулярно на реалността... 
Светът върви обратно някъде,
не мисли никой, само суета...
Илюзия, че хубаво се влачиш дълбоко
и бездънно в калта... 
Но не, не се говори за депресия,
несвързан е брътвежът на мъртвата душа...
Цари велико кралско безразличие,
погледнато през цветни стъкълца...    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....