Към една непозната жена
Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети
и първо влюбване - жестоко като рана?
Младежът после смачкал е сърцето ти,
но спомен жив след него е останал.
Или той женен бе и те измами,
разказвайки, че бракът му е грешка?
Във чуждите постели, по таваните
горели сте от страст. И... шах със пешката...
А може би в законно брачно ложе,
де любовта изместиха тревогите,
внезапно бурна нощ начало сложи
на нов живот? И две деца били са вече много...
Каква е истината - няма да узная.
И... по-добре. Тя нищо не променя.
Харесва ми така да си гадая...
Сценарии, измислени от мене.
Любов било е. От романите - красива,
която двама дУши, две комети
внезапно сля. За да засвети жива
звездица малка и безименна - детето.
Не те познавам и не съм те мразила.
Напротив! Господ здраве да ти дава!
От своето дете си се отказала...
Благодаря за жеста! Майка ме направи!
.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
