В бялата стая... 5
И тази вечер будна съм. Не мога да заспя.
Звездите тъжно гледат във тишината нощна.
А може би сега и ти си там, една от тях...
А може би до мен си... не си си тръгнал още...
Навярно ти тъгуваш, че безкрайно ме боли,
че пусто е в душата, че празно е сърцето...
Навярно много искаш пак смехът ми да ехти
и радостни искрици в очите ти да светят.
Навярно искаш двама да тръгнем по пътека,
да милвам костенурче и да погаля цвете...
"Руфинка..." да запеем... да я повтаря ехо
и пак дълго да мълчим в Асеновата крепост...
Да спираме на моста в прегръдка онемяли...
Да се разтапя тихичко в ресниците сълза...
Ръка в ръка да тръгнем под снежните воали...
Без път.
Очи в очи.
Сърце в сърце.
Душа в душа.
© Елена Гоцева Всички права запазени
