Първоаприлско
Излъгах аз съседката Стефанка,
че с друга нейничкия съм видяла -
по-млада, слабичка като фиданка,
с коса до кръста и с поличка бяла.
Стефанка попремига глуповато,
зачупи пръсти, после се навъси.
Представям си какво ù бе в главата:
кроеше как да излови мъжа си .
"Мръсникът му с мръсник, нещастен, жалък!
Тъпкано аз всичко ще му върна -
за смях ще стане, (а градът е малък)
във секс-хиена като се превърна!
И рече - стори го. Без капка угризения.
Смени си гардероба, боядиса си косата.
С диети и със фитнес-упражнения
свали тегло и завъртя главата
дори и на младежите в квартала,
на куп все още здрави пенсионери.
Дотолкова бе славата ù нашумяла,
че скоро и любовник си намери.
Шушукаха в градинката квартална
бабите над плетките модерни,
че цялата история скандална
нечие семейство ще зачерни.
Ухо не давах на такива сплетни.
Минавах си със царствена осанка.
И бяхме си приятелки коректни,
разказваше ми тайните Стефанка.
Така споделянето навик стана.
"Ден на лъжата" чукна пак на прага.
Излъгана безкрайно си останах:
Стефанка... със съпруга ми избяга.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
