5.04.2011 г., 21:22

Върни ми, Боже, светлината!

980 0 1

ВЪРНИ МИ, БОЖЕ, СВЕТЛИНАТА!

 

                        На Тодор Андонов

 

Върни ми, Боже, светлината,
в очите ми ти пак я запали –
да бъде слънчева земята,
нощта да стане изгрев светлолик.

 

Усмивките на хората да виждам
и в цветна песен да ги претворя…
Дъгата в мене да приижда –
от нея дом за птици да строя.

 

Върни ми, Боже, светлината,
и дай ми мъдрост да я съхраня
за всички, дето на земята
след мене някога ще се родят.

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...