velikataniki (Николина Милева)
11.04.2011 г., 10:04

Прощавай ми за всички вопли

1.4K 0 35

Видях се в теб и две зеници

се стекоха в планински дъжд,

а мойте - блудни еретици,

не трепнаха дори веднъж.

 

Ударих  те, а дума не обели.

Дори протегна две ръце

за обич чиста зажаднели,

със мекотата на перце.

 

Ограбих те, а ти ме стопли

с пожарите на вечността.

Прощавай ми за всички вопли,

нали съм в себе си ... жена.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 5.1K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 4.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.5K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.8K 5.0