11.04.2011 г., 10:04

Прощавай ми за всички вопли

1.4K 0 35

Видях се в теб и две зеници

се стекоха в планински дъжд,

а мойте - блудни еретици,

не трепнаха дори веднъж.

 

Ударих  те, а дума не обели.

Дори протегна две ръце

за обич чиста зажаднели,

със мекотата на перце.

 

Ограбих те, а ти ме стопли

с пожарите на вечността.

Прощавай ми за всички вопли,

нали съм в себе си ... жена.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...