Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели.
Дори протегна две ръце
за обич чиста зажаднели,
със мекотата на перце.
Ограбих те, а ти ме стопли
с пожарите на вечността.
Прощавай ми за всички вопли,
нали съм в себе си ... жена.
© Николина Милева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
странно нещо е живота..