280
Спирката е фраш със сган!
Ней споделям участта.
Чакаме Левиатан,
да му влезем във пастта.
Чакаме, но той не идва,
явно днеска не яде!
А пък може би не вижда,
че храна ще се даде!
Дажбата му бе голяма
и растеше с всеки час,
а пък може би бе рано
той да схруска всички нас!!
Вдигнах моята глава
и погледнах небесата!
И отправих аз слова
молитвени към божествата:
"Нека бъде ваща воля!
Ще отделям двойна дан!
Само, много ви се моля,
дайте ни Левиатан!
Всички до един сте мъдри,
властвате над този ад.
Затуй нека се дотътри
и засити своя глад!
Ще приема аз исляма,
християнство, даоизъм!
Дайте правилната вяра,
спрете с този тероризъм!!"
Чуха ли ме, аз не знам
и не ще го проумея!
Има ли Левиатан
или тук ще остарея?
Знам, не се намирам в рая,
не в библейския Едем!!
Но ще дойде ли накрая,
някога във този ден??
И когато в мен надежда
всякаква са умъртви,
нещо своята одежда
моментално си свали.
Беше дълго и пръхтящо
с кожа сякаш от стомана!
Бе голямо и смърдящо -
ДА, ДОЙДЕ ЛЕВИАТАНА!!!!!!!!!!!!!!!!
Ала имаше проблем -
той отдавна бе заситен!
Май оставам в тоз' джендем,
някой друг път ще опитам...
И накрая той замина,
тътрещ цялото си бреме!!
Аз оставам и загивам,
всичко е въпрос на време!!
© Сандостен Калций Всички права запазени
