5.05.2011 г., 18:55

Балада за Атлас

757 0 5

Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.

Оставам. Ни крачка назад!
Приведен, но не на колене.
Забравих любов и омраза,
забравих сълзите солени.

Понякога тайно завиждам
на грешните рожби човешки.
От звездната арка укривам
болка, стократно по-тежка...

Самотникът приживе,

                       казват, умира...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...