Оставам. Ни крачка назад!
Тегне върху ми всемирът.
Атласовско бреме. Но още
животът във мене пулсира.
Оставам. Ни крачка назад!
Приведен, но не на колене.
Забравих любов и омраза,
забравих сълзите солени.
Понякога тайно завиждам
на грешните рожби човешки.
От звездната арка укривам
болка, стократно по-тежка...
Самотникът приживе,
казват, умира...
© Александър Всички права запазени
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
