8.05.2011 г., 11:45

Молитва

884 0 4

                                                     По едноименната картина на Надя Русева  (nirvikalpa)

                                                                     Благодаря!


http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=246564

 

Две ръце със изопнати длани

пазят пламъче на надежда.

Колко мъка във тях е събрана,

колко много задъхана нежност.


Тихо пръстите молят пощада,

шепнат в транс настойчùво и страстно....

Биха слезнали даже и в Ада

да намерят нещо Прекрасно...


Тези шепи, и силни и топли,

колко обич жадувана носят -

приютили сълзите и воплите,

крият болки, мечти и въпроси.


Затова, Боже Господи, виж ги

и молитвата не отминавай...

Погали ги със взора си свише

и без отговор не ги оставяй...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...