5.06.2011 г., 21:26

В тишината потопена...

2.5K 0 37


В тишината потопена,

и ме има, и ме няма...

Сякаш цялата Вселена

във гръдта ми е побрана.


Времето не съществува -

всеки миг е дар безценен.

И разплискват се в лазура

звуците на светла песен...




© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 5 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Майсторката на краткия стих - Феичка!
  • Трябва да се научим да живеем в тишина...
  • това е то - медитация по родопски !
    чудно се е получило, Феичке!
  • Феичке, чакам с нетърпение нови бисерчета от теб! Поздрав
  • Много ви благодаря!
    Тук съм, Селверче! Нямам ли право на ваканция - я виж колко съм ги навъртяла!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...