Пустинна роза
ПУСТИННА РОЗА
ПУСТИННА РОЗА
Дошла направо от звездите,
пустинята я приюти...
Ситнят керваните на дните.
Мираж – от спомени, мечти.
Кой би могъл да разгадае –
цвят има ли? Или... бодли?
Попитай Кактуса. Той знае
от самотата – как боли...
Дете на Слънчевата фея –
сълзите си тя ниже в стих.
Гради дом пясъчен за нея
сам Вятърът - ревнив жених.
Пустинникът едва ли знае,
как, по-ефирна от перце,
тя – Розата – навред ухае.
Жадува ласка... И сърце!
Насън пребродила звездите,
все пита... Кой ли я роди?
Орисник ли пиян – и дните,
и нощите – тъй отреди?
Пустинна Роза... И магия...
С неземен чар ни заплени.
Обичаш ли – благослови я!
Или... Безличен – отмини.
ПавЛина СТАМЕНОВА
© Павлина Стаменова Всички права запазени
