14.06.2011 г., 13:38

Въпрос на късмет

1.7K 0 10

Тъгувам се тиха - превита ела,

след дългите седмици леден мистрал.

През мене за кой ли път вятър фуча -

тъгата поне да ми беше отвял.

Да беше под кривата круша замел,

каквото остана от моя живот -

един излинял и изгърбен шинел,

по овчи привикнал с обозния ход.

 

Тъгувам се цяла - от корен до връх.

Не бях онова, за което дойдох...

Едва си лича - изкорубена, в мъх,

по-тъжна от праг на пустеещ метох.

И сигурно някога ще се смаля

до дребна шишарка, до крив силует...

С едничката мисъл: "Поне съм била!" -

Животът, все пак, е въпрос на късмет.

 

Радост Даскалова

13.06.2011

© Радост Даскалова Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 13 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...