Регина (Радост Даскалова)
14.06.2011 г., 13:38

Въпрос на късмет

  Поезия » Друга
1.7K 0 10

Тъгувам се тиха - превита ела,

след дългите седмици леден мистрал.

През мене за кой ли път вятър фуча -

тъгата поне да ми беше отвял.

Да беше под кривата круша замел,

каквото остана от моя живот -

един излинял и изгърбен шинел,

по овчи привикнал с обозния ход.

 

Тъгувам се цяла - от корен до връх.

Не бях онова, за което дойдох...

Едва си лича - изкорубена, в мъх,

по-тъжна от праг на пустеещ метох.

И сигурно някога ще се смаля

до дребна шишарка, до крив силует...

С едничката мисъл: "Поне съм била!" -

Животът, все пак, е въпрос на късмет.

 

Радост Даскалова

13.06.2011

© Радост Даскалова Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.4K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 11.9K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.2K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.8K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.1K 5.0