Тумор
ТУМОР
Болката се влива в мен,
разлива се.
И нищо.
Няма никой там.
Сам си, не разбра ли?
То храни се от твойта самота.
И всеки му помага да расте.
Разяжда те, но к'во от т'ва?
Никой не ти подава ръка.
Нагнездва се в ума ти
и обзема го.
Не дава свобода...
Нито ти...
И никой не разбра...
Отивам си...
Погубвам се...
Умрях...
И пак боли.
А може би ще спре,
когато заспя.
Не искам да изляза от съня.
О, не!
Разяжда ме.
Помогни ми, моля те!
Но ти си там далеч и няма те.
С усмивка лека на лицето -
го подкрепяш...
Сбогом!
Аз бях до тук...
Изяде ме...
Разложих се...
И к'во от т'ва.
Посветено на болните от РАК
© Екатерина Глухова Всички права запазени
