29.06.2011 г., 22:30  

Среща/ Глупакът

1.1K 0 22

Среща

 

Аз съм Глупакът – онзи, който 

тръгна с торба и с тояга, 

с кучето си и с песента 

да види колко голям е света...
(Шапката май те стяга?)

И от всяко плодно дърво 

взимах по плод и по шепа от почва. 
Скривах ги (да не мислиш, че помня точно къде) 

и мечтаех... 

Ех, не знаех, че светът от душата започва!


Синева! Синева ли? 

Кучето пратих. По нейните дири. 
Няма го! (гръм да го свари) 

Свирках, крещях... 
Който ще - да го дири! 

Ти какво? Накъде с тая купчина 

бели листа? Шариш ги? 

Брей! Умело ги шариш! 

Колко усилия струва това? 
Николко?! Вземаш колкото свариш?

Нарисувал си Любовта? Боже мой! 

И какво ще я правиш?
Ще я търсиш по целия свят! 

Как, бе човек? С писъмце?!!!
Ааа, ходенето щяло да те умори и забави.

Пуснал си в нета  данни и снимка? И? 
Върволица жени стегнали дните ти в примка?!
И?! Си пусна мустак, и си купи бомбе?!
Хей, сполай ти юнак! 

Кучето... май си дойде!

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Пък аз се заблудих, че си на почивка,а знам,че за Поетесата
    почивка няма!Wali /Виолета Томова/
  • Добра среща, Приятели:
    Антонио-"Глупакът" е една от картите-таро... и от моите "размисли"...тъй да се каже... Благодаря ти!
    Роси, Сеси, Маги, Нина, Шушка,Гудман, Тюркоаз,Джейни...Благодаря Ви! С поздрав сърдечен-до нови срещи, засега чрез публикациите в сайта, и дано някой ден отново се съберем "на живо" Благодаря Ви!
  • Страхотна среща си обрисувала, Светлана!
    Аплодисменти!!!
  • Поздравления за най-усмихнатото момиче!
    Дано никой да не го разплаква!
    Радвам се, че се познаваме!
    Поезия си!
    !
  • Страхотна картина и образи прекрасни си измайсторила Светлана. Четейки стиховете ти, си представям онази нощ, която прекарахме с теб в подножието на планината. Беше чудесно настроение, няма да го забрава никога!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....