Среща/ Глупакът
Среща
Аз съм Глупакът – онзи, който
тръгна с торба и с тояга,
с кучето си и с песента
да види колко голям е света...
(Шапката май те стяга?)
И от всяко плодно дърво
взимах по плод и по шепа от почва.
Скривах ги (да не мислиш, че помня точно къде)
и мечтаех...
Ех, не знаех, че светът от душата започва!
Синева! Синева ли?
Кучето пратих. По нейните дири.
Няма го! (гръм да го свари)
Свирках, крещях...
Който ще - да го дири!
Ти какво? Накъде с тая купчина
бели листа? Шариш ги?
Брей! Умело ги шариш!
Колко усилия струва това?
Николко?! Вземаш колкото свариш?
Нарисувал си Любовта? Боже мой!
И какво ще я правиш?
Ще я търсиш по целия свят!
Как, бе човек? С писъмце?!!!
Ааа, ходенето щяло да те умори и забави.
Пуснал си в нета данни и снимка? И?
Върволица жени стегнали дните ти в примка?!
И?! Си пусна мустак, и си купи бомбе?!
Хей, сполай ти юнак!
Кучето... май си дойде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Добра среща, Приятели:
Благодаря ти!
