Една предесенна вечер
/с обич и уважение към Цв.Бекяров/
Вкусвам от закъснялото топло на циганско лято.
С изострения от времето усет още долавям
винения мирис на есен,прегорели треви
и съзирам отлитащо ято.Но пак продължавам
напред,там където ме чака с бяла надежда,
полюшван, върхът на прецъфтяла топола.
И есенно-зимен,сънят ме прегръща,
а спомените са моята тъжна и нежна опора:
в отразената светлина на прегорелия залез,
в мъждукащия в мене нежен блясък,
в звездите сребърни в своята прелест,
в шепота морски и златистия пясък...
Нощта отдавна е прескочила бяла луна,
скрита зад далечни и близки предели.
Сред листата на заспиващи дървета и цветя,
сънуващи омайни песни на щурците,някъде поели...
Здрачевината полека се разрежда,
превръща се в ранно утро или в късен следобяд.
Сред безкрая на времето...или във съня?
Под разпръсналия се прах на Млечния път...
...до кога ли ще вървя така?
От началото,до вълнуващото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
