Жриците на Елада
ЖРИЦИТЕ НА ЕЛАДА
Не за слава…
Или за награда.
Те поемат към
нова Голгота.
По трънливия път –
към Елада…
Сбрали мъка –
за триста живота.
Премалели –
над старчески мощи,
в неми сенки
тела се преплитат.
Тайно само,
в безлунните нощи,
ще поплачат…
Насън – ще поскитат…
Как мечтаят си,
в делник нелесен,
за репò* –
глътка въздух – в неделя.
И в душите
заключили песен,
с друг горчивия
залък споделят.
Рой-сълзи...
Все редят есемеси:
Чедо, как си?
Обичам те, мамо!
Скъпи, чакай ме…
Мила, къде си?
И…
Сънуват…
България – само!
репò* - почивка, почивен ден
2007 год. - Атина
© Павлина Стаменова Всички права запазени
