23.07.2011 г., 11:22

Сентенция

794 2 1

СЕНТЕНЦИЯ


За жалост истината е такава
и тя е стара колкото света -
щом червейчето в блатото изплува,
за дъното не мисли след това...

 

Така Човекът, щом е край софрата,
щом сгрее той на огъня ръце,
продава си на Дявола душата,
но кокала си да държи в ръце...

 

Забравя висшите си идеали...
Спатъхва и бунтовния му плам...
Загърбва той съратници, другари,
да може кокала да ръфа сам...

 

И вече светлите мечти и думи
остават само подли хитрини...
И битките, изстрадани с куршуми,
изглеждат  му  излишни са били...

И Дон Кихотовците покрай него,
борците за надежди и мечти,
не са добри за неговото ”его”,

противници за него са дори!...

 

И вместо с тях, огражда се с еснафи.
А него от това не го боли!...
За миналото пише епитафи
и стреля със отровните стрели!...

 

О, този свят е пълен с интриганти.
Те трупат своя мръсен капитал...
Домогват се до чужди диаманти...
Но Бог за тях е кучета създал!...

 

Така че всичко трябва да се плаща,
защото няма обед без пари...
А всеки, който ей това не схваща,
на клада някой ден ще изгори!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те, Христо, за този страхотен стих! Много мъдрост, а и като поезия е чудесен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...