Кулата
Кулата
......................................
Строихме кула - Аз и Ти -
от чувства, жестове и малки драми.
От мигове красиви. От мечти.
От пътища и от житейски диаграми.
Основите, стените, покривът, плътта.
Зад всяка тухла занаднича любовта.
Поплакахме си. Бе красива есента.
Врагът се поклони, а ние - нямахме врата.
И заживяхме, сгушени в градежа на страстта,
в най-жадните за слънце зимни трепети.
Така се случи - бавно слезе песента
над храмовите дни в душите непревзети.
Поехме дъх. Извикахме: Амин!
Върхът се люшна и в пръстта потъна.
Запуши с черни сажди нашият комин,
а после се закашля и се спъна.
Не падна изведнъж. Опита. Не успя.
Не се захвана за дъжда в небето.
Три дни библейски град валя -
три дни умираше на кулата сърцето.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
