Имам си една мечта...
За толкоз малко сме на таз земя
и питам се защо, кому е нужно
да кичим се с излишна суета,
със злобата да си живеем дружно.
Бездушни болката да отминаваме,
вместо да си подадем ръце.
С шепи пълни обич да раздаваме,
да кътаме във себе си и по едно дете.
........................................................
Да гледаме по-цветно на света
и всяко малко нещо да ценим,
да се усмихваме, дори в тъга,
да бъдем малко по-добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
