ПЛЮХ ПРЕЗ РАМО...ДА НЕ МЕ ХВАЩА МАГИЯ
В поредния час на
будност...
Едно парченце истина-
се откъсна
и падна в очите ми.
Два след полунощ.
Най-удобното време
на върколаците-дяволи
да танцуват по мене
и да ласкаят
душата ми.
Превземат ме.
Издигат ме.После ме
свалят...
Падам.
И усещам болка-
оная ,
която не отшумява
лесно след удара.
Дълго после я помня...
Помня я.Много пъти
ме лъгаха...
Аз им вярвах. А не изглеждам
наивна и глупава.
Днес точно в два.
След полунощ...
Едно парченце истина
се откъсна ...И ме остави
жива.
Плюх през рамо...
Никога да не ме хваща
магия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
