Обесеният
Обесеният
.................................
Страхувах се. От теб. От Дявола. От Бог.
С годините страхът полекичка порасна.
От мен бе станал в пъти по-висок
и трудно си намирах свое място.
Болеше. Режех части от плътта. Заравях ги.
Набързо. В дрехите успявах да се пъхна.
Намразих ръбовете и проклех плата.
Убивах и кървящата си сетна риза.
Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Радвам се,че бяхте тук, Приятели. Благодаря Ви!
