линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
9.08.2011 г., 19:39

Обесеният

  Поезия » Друга
1K 0 14

 

Обесеният
.................................

Страхувах се. От теб. От Дявола. От Бог.
С годините страхът полекичка порасна. 
От мен бе станал в пъти по-висок
и трудно си намирах свое място.

Болеше. Режех части от плътта. Заравях ги. 
Набързо. В дрехите успявах да се пъхна.
Намразих ръбовете и проклех плата.
Убивах и кървящата си сетна риза.

Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.


© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 7.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.6K 5.0

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 4.8K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.5K 5.0