линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
9.08.2011 г., 19:39

Обесеният

  Поезия » Друга
991 0 14

 

Обесеният
.................................

Страхувах се. От теб. От Дявола. От Бог.
С годините страхът полекичка порасна. 
От мен бе станал в пъти по-висок
и трудно си намирах свое място.

Болеше. Режех части от плътта. Заравях ги. 
Набързо. В дрехите успявах да се пъхна.
Намразих ръбовете и проклех плата.
Убивах и кървящата си сетна риза.

Едва тогава се помолих. Исках да умра.
Оплетох си въже от премълчани думи.
Затърсих най-могъщото дърво.
Да издържи скръбта с вековните си клони.


© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Какво остава след нас остават 8 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.1K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 11.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.4K 5.0