Защо да бъдеш дим, когато можеш да изгориш като огън - Jason Becker

Цигареният дим влизаше в очите му, но това явно не пречеше на шофирането.
Чуваше някъде зад себе си полицейските сирени, но воят им никак не го притесняваше.
Изхвърли угарката през прозореца и побърза да извади нова цигара от кутията. Всмука жадно, настървено.
- Шибаното пушене ще ме убие - каза на себе си с насмешка и натисна педала до край.
Колата летеше по магистралата и сякаш на слалом задминаваше останалите, следван по петите от полицията.
Знаеше, че този път няма измъкване, но беше подсигурил семейството си за няколко поколения напред и този факт го правеше странно спокоен в ситуацията.
Само час преди това обраха банков трезор, а това трябваше да е последният път. Наистина последен. Вярваше и го мислеше. Но съдбата си знаеше работата. Просто щеше да е прекалено нереално винаги да се измъкват и точно сега, точно накрая им изигра лошата шега с резултат - два трупа. На партньора му и на един полицай.
Не се нуждаеше вече от пари, но беше дал дума да участва.
- Майната му - промърмори на глас, спря радиото и потърси диск.
- Death! Доста подходящо! - смеейки се, постави култовия Scream Bloody Gore в устройството.
Автомобилът стенеше под напъна на тази първична музика, карайки го да тръпне от удоволствие.
Запали поредната цигара, обърна се назад и потърси с поглед преследвачите си.
- Не се отказват копелетата - изсъска, завъртя се обратно и забеляза, че магистралата свършва.
След малко щеше да влезе в града. А там пътят беше блокиран.
Музиката спря.
- Това е краят - помисли си и с очи потърси Perpetual Burn на Jason Becker. Взря се в кутията на диска.
"Защо да бъдеш дим, когато можеш да изгориш като огън?" - сякаш надписът го жарна.
Пусна безсмъртния албум, избра едноименната песен и увеличи до край уредбата.
Усмихна се презрително на света, отклони се от пътя и с пълна газ се насочи към скалите...