Довереница (Дочка Василева)
14.08.2011 г., 23:22

Дори и вятърът притихва омагьосан

  Поезия » Философска
1.6K 0 25

Дори и вятърът притихва омагьосан

 

                                          с реверанс към именниците

 

 

Мария се прибира... Отдалече

подават тънки токчета сигнали.

Мустаци сучат в кръчмата мъжете,

прегръщат чаши и снагата ú мечтаят...

 

Целуват плочките на тротоара

следите изпод остроносите обувки.

Хлапета вдишват жадно аромата

в извитата змиорка на парфюма ú...

 

Във тежките къдрици на косите ú

игриво скачат  зайчета от слънце.

Червени макове, прегърнали метличини,

се смеят на полата ú сред гънките...

 

Дори и вятърът притихва омагьосан

и коленичи ничком във нозете ú...

Мария се прибира... Всички погледи

я следват като уличните песове

 

с въздишки и със тлееща надежда,

че, докато Мария се прибира,

по улицата ни непридружена

на всички ни принадлежи магията...

© Дочка Василева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Какво остава след нас остават 12 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.9K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.7K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 5.6K 5.0

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Поезия 10.1K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 11.9K 5.0