Дори и вятърът притихва омагьосан
Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете,
прегръщат чаши и снагата ú мечтаят...
Целуват плочките на тротоара
следите изпод остроносите обувки.
Хлапета вдишват жадно аромата
в извитата змиорка на парфюма ú...
Във тежките къдрици на косите ú
игриво скачат зайчета от слънце.
Червени макове, прегърнали метличини,
се смеят на полата ú сред гънките...
Дори и вятърът притихва омагьосан
и коленичи ничком във нозете ú...
Мария се прибира... Всички погледи
я следват като уличните песове
с въздишки и със тлееща надежда,
че, докато Мария се прибира,
по улицата ни непридружена
на всички ни принадлежи магията...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Поздравления, Доче, много живописно!
