Довереница (Дочка Василева)
14.08.2011 г., 23:22

Дори и вятърът притихва омагьосан

  Поезия » Философска
1.7K 0 25

Дори и вятърът притихва омагьосан

 

                                          с реверанс към именниците

 

 

Мария се прибира... Отдалече

подават тънки токчета сигнали.

Мустаци сучат в кръчмата мъжете,

прегръщат чаши и снагата ú мечтаят...

 

Целуват плочките на тротоара

следите изпод остроносите обувки.

Хлапета вдишват жадно аромата

в извитата змиорка на парфюма ú...

 

Във тежките къдрици на косите ú

игриво скачат  зайчета от слънце.

Червени макове, прегърнали метличини,

се смеят на полата ú сред гънките...

 

Дори и вятърът притихва омагьосан

и коленичи ничком във нозете ú...

Мария се прибира... Всички погледи

я следват като уличните песове

 

с въздишки и със тлееща надежда,

че, докато Мария се прибира,

по улицата ни непридружена

на всички ни принадлежи магията...

© Дочка Василева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 24 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.9K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12.3K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 6.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.4K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5.5K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 5.4K 5.0