16.08.2011 г., 11:53

Свят (Вселената)

1K 0 16

 

Свят (Вселената)
=============


Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи,
надявайки се, че ще можем да я проследим?

И ето - взираме се - все нанякъде. Нагоре. 
Потъва погледът ни в нечий чуден свят.
Прегръщаме се. С времето за обич спори
скептикът-облак, вечният ревнуващ брат.

Дошло му е до гуша с разума да се надбягва.
Да брани и последното дъждовно обещание.
Притискат го очите ни. Водата се разсипва.
Дъга ли свързва двата свята на незнание?

Валят въпросите. Събира локвите си тишината.
На чужд език Светът разказва ни защо и как
живеем за мига, берем цветя, поглеждаме луната
и търсим стъпките на миналото си по неговия бряг.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...