16.08.2011 г., 11:53

Свят (Вселената)

1.1K 0 16

 

Свят (Вселената)
=============


Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи,
надявайки се, че ще можем да я проследим?

И ето - взираме се - все нанякъде. Нагоре. 
Потъва погледът ни в нечий чуден свят.
Прегръщаме се. С времето за обич спори
скептикът-облак, вечният ревнуващ брат.

Дошло му е до гуша с разума да се надбягва.
Да брани и последното дъждовно обещание.
Притискат го очите ни. Водата се разсипва.
Дъга ли свързва двата свята на незнание?

Валят въпросите. Събира локвите си тишината.
На чужд език Светът разказва ни защо и как
живеем за мига, берем цветя, поглеждаме луната
и търсим стъпките на миналото си по неговия бряг.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 11 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...