28.08.2011 г., 8:06

С тебе пораснах

821 1 2

С ТЕБЕ ПОРАСНАХ


Всичко си записвам

в един тефтер голям.

Него си го имам

и няма да го дам!


Дневник се нарича

и много го обичам!

Пиша в него тайни

и случки неслучайни.


С него аз пораснах,

нещо пак си драснах...

Този стих написах,

щом дневника изписах...


В този миг една сълза

се отрони на листа...

Как няма да заплача -

нали толкоз си го тача!


Тук, между тази хартия,

тук се смеех, плаках тук...

Трябва ли сълзи да трия,

след като може да има и друг?


Друг тефтер, в който душа да излея...

Но не... в ДРУГ тефтер да пиша не смея!


Ралица Костова

© Ралица Костова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 26 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...