Живеем да умрем един ден,
но искаме ли внезапната смърт?
Умираме ли за живота единствен,
или за това, че човек е станал дърт?
След смъртта започва ли нещо ново,
с бъдеще, което започва тепърва,
без минало, което задава въпроса –
дали животът или смъртта е първа?
© Никица Христов Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
