3.12.2004 г., 12:56

Позната история

1.8K 0 9

Седят пред свойте питиета

и тема вече  са намерили,

той - неизменно на уиски с лед,

а тя - на  скромно “Блъди Мери”.

 

И си флиртуват  във стандарта

с очарователни двусмислици.

Той бързо сваля свойте карти,

тя още хода си обмисля.

 

Той познавач е,  вижда, че е хубава

и я пожелава на момента,

разсъблича я наум, и грубо,

а и прави нежни комплименти.

 

Тя го слуша, бавно се усмихва.

Той навярно мисли, че е хлътнала,

че не вижда колко упорито

се опитва да си скрие пръстена...

 

После казва, че е необвързан,

и че нея  векове е чакал.

Тя пък знае, че отдавна вкъщи

за вечеря го очаква някой…

 

Измамнико, дали да ти повярва?

Дали да се изгуби във очите ти,

които все така  безсрамно

опипват я  и  я събличат?

 

Дали да те запали с ласка,

и с теб да  влезе  във таксито,

а после, без слова и маски,

телата си в екстаз да сплитате?

 

Ала познат и е финала

на срещите случайни  в мрака -

след дива страст - целувка вяла,

и обещана среща…някога.

 

Отново в сумрачната стая,  

от сласт леглото ще е болно,

лениво любеното  тяло,

ще легне грешно и доволно .

 

А свита в него като  куче,

треперещо от студ  във мрака,

в най-тъмния му ъгъл сгушена,

душата  и  любов ще чака.

 

© Нели Димитрова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 23 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...