Виновна съм...
Посветено...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
За бродещите сенки в есента.
За сивотата, оковала дните ни.
За злобата, удавила смеха,
и за помръкналите спомени.
За рухнали мостове на реките
и времето, отдавна мъртво в нас.
За болката ми, че съм ничия.
За скръбния самотен дом,
забравил за смеха и книгите.
За тъжните останали отломки.
За любовта, избягала завинаги
и за неродените усмивки.
За липсата на чучулиги.
За песента, замряла в стон,
на слабите и мразени, немилите....
За вятъра, донесъл смога.
За мъртвото небе и огънят,
моретата до черно изгорил.
За лодките, останали в безкрая.
За болката, до дъното изпивана
в един живот, на гордостта отдаден.
За лудите, които не прегърнах -
окървавени, оголели, боси,
по пътя им трънлив, нелек...
И за това, от тях че се отвърнах,
а аз по други пътища поех...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
Защото съм човек.
© Елена Гоцева Всички права запазени
