6.09.2011 г., 22:02

Личен празник

800 0 0

Студено бял лист,

пропит от мастило,

догаряща цигара

и една полупразна

бутилка - без етикет...

Те заедно празнуват

края на нощта и...

една разбита женска душа.

 

Самотната свещ огрява

най-красивите тъжни очи -

разплакани, но без сълзи.

 

Изведнъж, малко след полунощ,

Тя си спомни, че е празник,

ала на самотата -

именно днес за Нея бе най-тъжната дата.

 

Сама е и ù е студено,

дори болката стене, че е прекалено.

Но Тя е силна и ще издържи,

за да празнува и следващите такива дни.

© Вн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...