Личен празник

Студено бял лист,

пропит от мастило,

догаряща цигара

и една полупразна

бутилка - без етикет...

Те заедно празнуват

края на нощта и...

една разбита женска душа.

Самотната свещ огрява

най-красивите тъжни очи -

разплакани, но без сълзи.

Изведнъж, малко след полунощ,

Тя си спомни, че е празник,

ала на самотата -

именно днес за Нея бе най-тъжната дата.

Сама е и ù е студено,

дори болката стене, че е прекалено.

Но Тя е силна и ще издържи,

за да празнува и следващите такива дни.