8.09.2011 г., 22:57

Анатомично

1.1K 0 2

Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни
впиват стрък сълзи
(премерено безмерни)
в твоите коси,
лежерни,
вплетени в нощта
на твоята душа...
... тишина...
крещи в трахеята
на нежна самота
и блестейки непрогледно,
и стенейки победно,
шепне:
„Искам плен
с окови медни,
пред глуха свобода.”

 

07.09.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветозар Цаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това ми хареса! Ти си различен - поезия от другата страна на гледната точка! Читателят търси необичайните форми!
  • Двойка по анатомия, младежо! Черният дроб е само един!!!
    Виж, смени си даскалицата с която разглеждаш атласа...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....