8.09.2011 г., 22:57

Анатомично

1.3K 0 2

Музика звучи
от твоите очи,
вдишвам я със ноздрите
на моите уши,
дробовете черни
впиват стрък сълзи
(премерено безмерни)
в твоите коси,
лежерни,
вплетени в нощта
на твоята душа...
... тишина...
крещи в трахеята
на нежна самота
и блестейки непрогледно,
и стенейки победно,
шепне:
„Искам плен
с окови медни,
пред глуха свобода.”

 

07.09.2011

© Цветозар Цаков Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • И това ми хареса! Ти си различен - поезия от другата страна на гледната точка! Читателят търси необичайните форми!
  • Двойка по анатомия, младежо! Черният дроб е само един!!!
    Виж, смени си даскалицата с която разглеждаш атласа...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...