Съвсем не е любов (и не съвсем)
Съвсем не е любов. И не съвсем.
Да милва мрака. Или да воюва.
Брои от три до седем. Но не е небе.
Почти не вярва на луни. Но ги будува.
Почти не ми е нужна. Но почти.
И не е приказка. А има рози.
Достатъчно да е красиво. Да боли.
И не умее да ми липсва. Само толкова,
че да се губя в тишината и да питам
дали е срещнала по пътя си очите...
На онзи някой. Не че го обичам...
И не че ще го търся. Просто скитам.
Е да, не е любов. А малко повече.
Събрала залеза. И даже изгрева.
По-тиха от море. И по-дълбока.
Признавам си сега. И после никога.
© Рени Бакалова Всички права запазени
Рени ти си любов, поезия и светлина, а книгата ти е прекрасна!
