1.10.2011 г., 11:48

Страната на Обичта

732 0 1

Не мога да разбера този живот,

а може би съм въвела грешния код.

Всичко около мен е толкова зле,

нищо не става така добре.

Всички ми казват, че съм добра,

но в очите им виждам злобата.

 

Не мога повече така –

все аз да съм добра.

Приемете, че и аз съм човек

и моята душа се нуждае от лек.

Тя е толкова наранена,

макар че ми е от Господ дарена.

 

Не знам къде да отида,

а може би трябва да замина.

Някъде, където всички се уважават

и любов един на друг си дават.

Никой не завижда на чуждите успехи

и не гледа кой е с по-скъпи дрехи.

 

Искам да намеря такава страна,

в която за всички най-важна е обичта.

© Търсеща Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки по свой различен начин изразява себе си чрез поезията или било да напише книга.За някои хора е нужно да напишат десетки книги а на други само една или едно стихотворение за да разберат себе си.Мисля че с това произведение ти даваш една обективна оценка на точно определена част от човешкия характер.За това 6-ца и продалжавай в същия дух

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...