1.10.2011 г., 11:48

Страната на Обичта

815 0 1

Не мога да разбера този живот,

а може би съм въвела грешния код.

Всичко около мен е толкова зле,

нищо не става така добре.

Всички ми казват, че съм добра,

но в очите им виждам злобата.

 

Не мога повече така –

все аз да съм добра.

Приемете, че и аз съм човек

и моята душа се нуждае от лек.

Тя е толкова наранена,

макар че ми е от Господ дарена.

 

Не знам къде да отида,

а може би трябва да замина.

Някъде, където всички се уважават

и любов един на друг си дават.

Никой не завижда на чуждите успехи

и не гледа кой е с по-скъпи дрехи.

 

Искам да намеря такава страна,

в която за всички най-важна е обичта.

© Търсеща Свобода Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 15 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Всеки по свой различен начин изразява себе си чрез поезията или било да напише книга.За някои хора е нужно да напишат десетки книги а на други само една или едно стихотворение за да разберат себе си.Мисля че с това произведение ти даваш една обективна оценка на точно определена част от човешкия характер.За това 6-ца и продалжавай в същия дух

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...