1.10.2011 г., 11:48

Страната на Обичта

772 0 1

Не мога да разбера този живот,

а може би съм въвела грешния код.

Всичко около мен е толкова зле,

нищо не става така добре.

Всички ми казват, че съм добра,

но в очите им виждам злобата.

 

Не мога повече така –

все аз да съм добра.

Приемете, че и аз съм човек

и моята душа се нуждае от лек.

Тя е толкова наранена,

макар че ми е от Господ дарена.

 

Не знам къде да отида,

а може би трябва да замина.

Някъде, където всички се уважават

и любов един на друг си дават.

Никой не завижда на чуждите успехи

и не гледа кой е с по-скъпи дрехи.

 

Искам да намеря такава страна,

в която за всички най-важна е обичта.

© Търсеща Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки по свой различен начин изразява себе си чрез поезията или било да напише книга.За някои хора е нужно да напишат десетки книги а на други само една или едно стихотворение за да разберат себе си.Мисля че с това произведение ти даваш една обективна оценка на точно определена част от човешкия характер.За това 6-ца и продалжавай в същия дух

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...