1.10.2011 г., 11:48

Страната на Обичта

864 0 1

Не мога да разбера този живот,

а може би съм въвела грешния код.

Всичко около мен е толкова зле,

нищо не става така добре.

Всички ми казват, че съм добра,

но в очите им виждам злобата.

 

Не мога повече така –

все аз да съм добра.

Приемете, че и аз съм човек

и моята душа се нуждае от лек.

Тя е толкова наранена,

макар че ми е от Господ дарена.

 

Не знам къде да отида,

а може би трябва да замина.

Някъде, където всички се уважават

и любов един на друг си дават.

Никой не завижда на чуждите успехи

и не гледа кой е с по-скъпи дрехи.

 

Искам да намеря такава страна,

в която за всички най-важна е обичта.

© Търсеща Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки по свой различен начин изразява себе си чрез поезията или било да напише книга.За някои хора е нужно да напишат десетки книги а на други само една или едно стихотворение за да разберат себе си.Мисля че с това произведение ти даваш една обективна оценка на точно определена част от човешкия характер.За това 6-ца и продалжавай в същия дух

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...