27.10.2011 г., 15:21

Мечтая в лилаво

2.6K 0 8

Мечтая в лилаво и в лилаво обичам,

летя сред  люляци, ухая на река,

заспивам в облаци, 

събуждам се с комети,

събирам прах от вяра и тъга.


Горя във ливаво и в лилав бриз облечена,

пресичам хилядите хорски суети,

а  сенките им черно-бели

посипвам с лилав прах от слънчеви лъчи.


И пясъчно ранима се разспръсквам,

отчаяно копнея своя бряг,

на който в лилаво ще ме събира някой -

парченце по парченце, цвят по цвят. 


И цяла в лилаво обичана ще светя

с пъстри пеперудени мечтания - 

в градина с люляци ще се разлея

с безброй лилави влюбени ухания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаше огромен люляков букет на прозореца когато го написах, затова ухае

    @Сиси: Изпращам ти голяма прегръдка.
  • Плами,та аз го усетих със цялото си същество!!!То просто вибрира с друга енергия.Повярвай,усещам нещата по малко по друг начин...от обичайното!Говоря за Зейбекико(понеже не уточних)
  • Приказно ухае на Любов!
  • Благодаря, че сте тук Усмивки от мен и пожелания за цветни делници
    @Сиси: Зейбекико е може би най-изчувстваното ми стихотворение, за мен име огромна емоционална стойност и съм щастлива, че и някой друг го е почувствал.
  • Красота в лилаво! Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...